По - силен от всякога

По - силен от всякога

Мисълта за теб бях захвърлила в морето,
споменът на вълните подарих.
Знаех , че ще го мятат дълго.
Колко точно не знам.
Може би вечно.
Ако вечното съществува...
Може би щяха на брега да го захвърлят.
Може би...
Какво ли още не...
Каквото и да е...
А те ме наказаха за решението
и ми върнаха спомена обратно.
Този път по - чувствен,
по - незабравен,
повече пожелан...
По - силен отвсякога...


7.05.2011 г.

текст - Здравка Райкова

снимка - Таня Чанкова

Ще напомня за себе си

........

...

И знам, че край теб виреят рози

и все по-често ухаеш от тях!

И може би идва при теб лист отронен

носещ ти мирис на грях...

Откъснати един подир друг

листите превръщат се в спомен...

И както птиците отлитат на юг,

така ще посрещнеш зимата - 

с някой лист отронен...

--------------------------

Една извадка от някакво творение 

... по обясними причини не го пускам цялото ...

И това ще се случва често

Всяко нещо си има обяснение ...

 

 Нищо постигнато в живота не се превръща после в даденост...
Животът е непрекъсната "обмяна" на жестове...
Когато жестовете от едната страна стихнат и последват промени,
тя не бива, не може да търси причината настрани.
Всяко нещо си има обяснение.
А отговори не се намират с обвинения...

 

* Лута се сърцето ...*

* * *

Лута се сърцето...
Нощта навън е толкова безумна!
Скита се сиротно и клето,
пожар ли е, да лумне...

Това ли е мигът,
толкова болезнен и изпит?!
Чувствата ти за мен сега са кът.
Достигат до своя фалит...


24.04.2004 г.

Дали е трябвало ...

Момент от миналото...

Неугаснали рани...

Събуден копнеж...

Една песен със силен войнишки привкус, една песен донесена ми днес от миналото...

Една песен, която някой ми пееше... почти така... и не така... 
Някак... За мен...

Една песен, която силно боли... от време, което още накапващо кърви... 

Време, което обичам...

Защото ми носи спомени от някого... Дори и да боли... Нека боли! 
За да не забравям... Едни очи следящи... обичащи... всеотдайни... 

За да не забравям... как истински обичах... обичам... обичана бях... 
Бях... 

Без тази обич останах безкрилна... 
Крилете , които имах тогава ги нямам отдавна вече... 
на тяхно място има товар... на вина и самота... 
Толкова много самота... 
Всичките мигове са натежавали по малко на товара... и по малко съм се обезсилвала от тежестта... Сега наведена вървя... от това нестихващо страдание в сърцето...

И днес ме озари това усещане... така по мене то пролази... 
сгуши се дълбоко... и ми напомни за себе си с пълна сила... 
А бях забравила дори... Дали е трябвало... Дали...