Всяко нещо си има обяснение ...

 

 Нищо постигнато в живота не се превръща после в даденост...
Животът е непрекъсната "обмяна" на жестове...
Когато жестовете от едната страна стихнат и последват промени,
тя не бива, не може да търси причината настрани.
Всяко нещо си има обяснение.
А отговори не се намират с обвинения...

 

* Лута се сърцето ...*

* * *

Лута се сърцето...
Нощта навън е толкова безумна!
Скита се сиротно и клето,
пожар ли е, да лумне...

Това ли е мигът,
толкова болезнен и изпит?!
Чувствата ти за мен сега са кът.
Достигат до своя фалит...


24.04.2004 г.

Дали е трябвало ...

Момент от миналото...

Неугаснали рани...

Събуден копнеж...

Една песен със силен войнишки привкус, една песен донесена ми днес от миналото...

Една песен, която някой ми пееше... почти така... и не така... 
Някак... За мен...

Една песен, която силно боли... от време, което още накапващо кърви... 

Време, което обичам...

Защото ми носи спомени от някого... Дори и да боли... Нека боли! 
За да не забравям... Едни очи следящи... обичащи... всеотдайни... 

За да не забравям... как истински обичах... обичам... обичана бях... 
Бях... 

Без тази обич останах безкрилна... 
Крилете , които имах тогава ги нямам отдавна вече... 
на тяхно място има товар... на вина и самота... 
Толкова много самота... 
Всичките мигове са натежавали по малко на товара... и по малко съм се обезсилвала от тежестта... Сега наведена вървя... от това нестихващо страдание в сърцето...

И днес ме озари това усещане... така по мене то пролази... 
сгуши се дълбоко... и ми напомни за себе си с пълна сила... 
А бях забравила дори... Дали е трябвало... Дали...

"The Rose"

Когато нощта е била твърде самотна и пътят е бил твърде дълъг, и ти мислиш, че любовта е само за късметлиите и силните, просто помни, че през зимата дълбоко под горчивия сняг лежи семето, което с любовта на слънцето през пролетта ще стане роза. / Бет Мидлър от филма за Джанис Джоплин, "Розата"

ЗАБЛУДЕНА

ЗАБЛУДЕНА

Себе си ли залъгвам
или теб.
Че те забравих.
Не ще.
Не днес, нито вчера.
За утре не знам.
Но се съмнявам.

В спомените много често плавам...
А ме подгони заблуда,
че друг ще стъпи на твоята постеля...
Толкоз ли съм луда?
Никой по своему не е заменим!
Особено ти.
Кога ще прогледна вече?
Истината аз да понеса
дали ще мога?
Ще живея ли все с този огън?

8.01.2004 г.