Прекрасната непозната

"Прекрасната непозната" 
ме нарече веднъж . 

Прозвуча ми толкова красиво!

И толкова истинско!

Допуснах да му се порадва и сърцето . 

То , на което построих толкова прегради ,

то ,  на което "сложих" толкова забрани ... 

Сега му позволих да се наслади на това познато - непознато усещане ,

на този изминал , неизживян спомен . 

Така красиво мечтаеше за мен , сякаш не бях момиче съвсем обикновено  , а изваяно от приказност и вълшебство . 

Толкова възвишено жадуваше за мен , че успях да полетя ...

И някъде горе във високото ,

но не толкова високо , колкото достижимо земно , 

аз те притеглих до себе си , 

мислено , 

мечтано , 

сбъднато ,

истински ...

И те имах в живота си ...

Оставах често безмълвна , 

бездиханна , 

развълнувана и чиста ...

До невинност чиста , но жадувана !

До невинност чиста , но желана !

От романтика и нежност изтъкана.

Пожела да ти разкрия прелестите на моята душа ...

И аз опитах ...

Но дали успях ? 

Незнам .

Но имайки ме така непълноценно ,

аз бях непозволената реалност ,

превърнала се в болезнена мечта ...

текст - Здравка Райкова

снимки - еделвайс - Здравка Райкова ; изглед - Таня Чанкова

Твоят поглед

 

Не можех да го видя , но го усещах -
по мен
върху мен
в мен,
дълбоко в сърцето ми да наднича ...
Така нежен и чувствен ,
толкова силен и плътен ,
прикрит и неприкрит ,
болезнен и неутешим ...
И толкова нараним ...
Понякога в секундите засечени
се сливаше с моя ...
И бе изтръпващо , силно ,
ала разсечено от на Съдбата развоя .
И остана в мен запечатан дълбоко ,
горещ и изстиващ , по мен излят ,
твоя поглед с нежен карат .

24.05.2003 г.

* * *

* * *

Откъде ли те вятъра довя ?
Забравила бях за тебе вече .
Ти бе останал в миналото
                             просто следа
След тебе много вода се изтече .

Забравих блясъка ти в очите
И безумния , безгрижен нрав,
и за чувствата помежду ни
                                         разбити .
Ти бе просто въздух и слава !

6.04.2003 г.

Безумно много си ми потребен

Изгубена

Незнам къде е била изгубена ...  Толкова дълго е била сляпа и глуха !

Как не е разбрала знаците на Съдбата ?  Та тя ги е написала с толкова четливи букви , къде е била , та не ги видя ?
Къде е била забравила усетът си за истинското ?
Някой или нещо много грубо го е бил приспал  и така отне и шанса на живота ...
О , Несретнице ! Колко време мина ! Колко много непростимо време ти пропусна !
С колко фалшиви маски се сблъска , колко илюзии в себе си приюти , колко чувства неотгатнати те сломиха ...
А всичко можеше да е различно ...
А всичко можеше да е хубаво , лишено от многото душевни рани  и  грубите посегателства  в сърцето .
Ала знае ли някой ?

Ала знае ли някой ...