
ме нарече веднъж .
Прозвуча ми толкова красиво!
И толкова истинско!
Допуснах да му се порадва и сърцето .
То , на което построих толкова прегради ,
то , на което "сложих" толкова забрани ...
Сега му позволих да се наслади на това познато - непознато усещане ,
на този изминал , неизживян спомен .
Така красиво мечтаеше за мен , сякаш не бях момиче съвсем обикновено , а изваяно от приказност и вълшебство .
Толкова възвишено жадуваше за мен , че успях да полетя ...
И някъде горе във високото ,
но не толкова високо , колкото достижимо земно ,
аз те притеглих до себе си ,
мислено ,
мечтано ,
сбъднато ,
истински ...
И те имах в живота си ...
Оставах често безмълвна ,
бездиханна ,
развълнувана и чиста ...
До невинност чиста , но жадувана !
До невинност чиста , но желана !
От романтика и нежност изтъкана.
Пожела да ти разкрия прелестите на моята душа ...
И аз опитах ...
Но дали успях ?
Незнам .
Но имайки ме така непълноценно ,
аз бях непозволената реалност ,
превърнала се в болезнена мечта ...
текст - Здравка Райкова
снимки - еделвайс - Здравка Райкова ; изглед - Таня Чанкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар