Изгубена

Незнам къде е била изгубена ...  Толкова дълго е била сляпа и глуха !

Как не е разбрала знаците на Съдбата ?  Та тя ги е написала с толкова четливи букви , къде е била , та не ги видя ?
Къде е била забравила усетът си за истинското ?
Някой или нещо много грубо го е бил приспал  и така отне и шанса на живота ...
О , Несретнице ! Колко време мина ! Колко много непростимо време ти пропусна !
С колко фалшиви маски се сблъска , колко илюзии в себе си приюти , колко чувства неотгатнати те сломиха ...
А всичко можеше да е различно ...
А всичко можеше да е хубаво , лишено от многото душевни рани  и  грубите посегателства  в сърцето .
Ала знае ли някой ?

Ала знае ли някой ...

It's too late to apologize ...

It's too late to apologize, it's too late
I said it's too late to apologize, it's too late ...

Kaкво от нея ми остана ?

DesiComments.com | Miss You | Forward this Picture

Тази разтърсваща болка сега ме отравя бавно .

До вчера била приятелска обич голяма .

Изминало е време ... А сякаш бе много отдавна .
Всеотдайна , красива и истинска . 

Какво от нея ми остана ?

Остана много да боли . Така дълбоко бе настанена .

Но какво и се случи ? Нищо не казва ми някой ...

Така силно бе зачеркната , сякаш опетнена .

Или просто бе омърсена от завистливи атаки .

Атака да е , в сълзите ми нека се удави !

От пареща , дълбока рана се създадоха те .

Щом пропукаха , разбиха обич такава , 

тъгата ми нека навестява всяко виновно сърце !

05.03.2011 г.
J.

Усмихнато със пролетен вкус

Две мънички синички , забележими , но свенливи :-)
От дете си им викам незабравки  и много ги обичам :-)
Но още от тогава не правя опити да си ги занеса у дома с дръжките , защото мисията често е трудно изпълнима :)

Хоп , все още са 2 :-)

... обаче без дръжките - става :-)
Нали виждате :)

Някои са по-смели и по-нескромни от тях ;-) И ние им се радваме истински ! Хайде , да запазим тези  красиви усещания дълбоко  в сърцата ни  и да ги оставим да ни зареждат с романтика  много дълго занапред :-)

Като стар крадец

Като стар крадец в настоящето ми се намъкваш ,

с тайни методи крадеш и малкото останало от теб .

В спомените ми безнаказано и ловко стъпваш

само за този достъп съм ти оставила билет .

Но понякога ми се иска вече да го скъсам !

В парченца миниатюрни и хилядни да го превърна .

    И болката в сърцето от времето поръсвана

от себе си да отскубна . Без право да се завърне !