Подпечатано с Гордост

Неосъзнати чувства . 

Дълбочинно изживяване . 

Толкова прелестно вдъхновение за сърцето !

Неочаквано осъзнаване .

Закъсняло вдъхновение,

разкъсва от желание и безсилие душата ...

.......

Приятелството е като чаят...

"Приятелството е като чаят. Трябва му време. Когато го запариш чаят има мътен цвят, с времето се утаява, цветът става все по-хубав. Ако чаят се разклати преди да се утаи , вкусът му се разваля. Но накрая става бистър, ароматен чай, с чист цвят." 

- стъкларя 

"Изгубени години"

Като зловеща сянка

Къде отиде момчето , което познавах ?

Къде остана онова нежно и мило сърце ?

В сълзите си сама не бях , не оставах ...

Не оставах . Но си останах с въпросите ...

И никой отсреща нищо не казва .

Кой от двама ни извършва грях ?

Кой , кого , за какво наказва ?

За бягството ти нищо не разбрах .

И ти старателно ме пренебрегваш.

Избягваш ме като зловеща сянка .

От миналото грубо ме загребваш .

  Ала за тъжни спомени не е ли ранко ?

Окована в неутешима тъга ...

Прекалено дългото чакане не води на никъде.

Претръпват мечтите. Претръпват стремежите.

Ставаме подчинени на времето!

Ставаме роби на обезверението.

Прекършваме крилете,
които ни водеха до най-красивите места 

и ни оставяха без дъх в сърцето!

Убиваме пеперудите, които плахо пърхат в нас 

така уморени от търсенето на цвета, 

на който тихо да се сгушат...

Уморено е сърцето 

подложено дълго на тази безтегловност,

уморено е от силата на тежките шамари,

които накрая го сломиха...

Уморени са мечтите 

до вчера били вечен спътник в нощите и дните.

Уморени са от това безкрайно и болезнено скитане.

Превърнаха се в непосилна тежест, 

от която толкова боли...

Продължението  , което няма да напиша по обясними причини ,

 крие заглавието в себе си .

Разбиеш ли нечие сърце ...

"Разбиеш ли нечие сърце,

 силата на Любовта му ще те застигне"