Аз съм една прашинка от вселената , която търси своя подслон . От времето полюшквана , разпръсната от прахоляка , останала безпътна сама , невзрачна , миниатюрна ...
26.01.2005 г.
Преди няколко години... в една януарска ледникова вечер, получих нещо красиво в телефона си, нещо, което пазя и до днес в сърцето:
" Загаси лампата в стаята, отвори прозореца да влезе тишината на нощта, чуй смеха на звездите и почувствай целувките , които ти изпраща луната от мен "
Беше толкова мило и романтично, нежно до безумие.. Да! До безумие! Защото след единият от подобните СМС-и бях обезоръжена... и умът ми избяга от мен, остана да се рее в нощта и да приема своите целувки от Луната... Част от него и до днес се лута там...