~~~~~
Незнам кое ме караш повече - да страдам или да мечтая .
Страданието е присъщо за тези , които обичат .
Значи може би не е просто "било" това , което ти ми причини -
Уханието от Любовта по мене ти остави .
То остана спомените ми да краси.
И бе красиво , и бе живо . Живее и сега . Но живее в самота ...
Изгубило е своята живинка , която ти създаде .
Създаде я за мен . И аз бях толкова специaлна ... макар и сама ...
Сега ми липсва тази самота , която бе за мене като наказание.
И всичките сълзи по нея само я украсиха , придадоха и нежен блясък .
Тя бе толкова деликатна , а аз я оцених погрешно . Тя
просто е била допир от Свободата ... И сега какво ми остана от нея ?
Споменът от този деликатен допир до сърцето , който
никога не бях усетила преди и навярно няма да ме навести отново .
Допир , който дните ми украси и остави своя отпечатък. Отпечатък , който ми липсва ... Отпечатък , който ме научи , за кое е правилно да се мечтае ...
А дотогава за такова нещо аз незнаех .
А мечтите не са толкова далече . Те са като звездите . На един поглед разстояние , но на цяла вечност път към тях . Този път обеззверява , но стълбите към него са най-красивото и истинско страдание ...
~~~~~
Страданието е присъщо за тези , които обичат .
Значи може би не е просто "било" това , което ти ми причини -
Уханието от Любовта по мене ти остави .
То остана спомените ми да краси.
И бе красиво , и бе живо . Живее и сега . Но живее в самота ...
Изгубило е своята живинка , която ти създаде .
Създаде я за мен . И аз бях толкова специaлна ... макар и сама ...
Сега ми липсва тази самота , която бе за мене като наказание.
И всичките сълзи по нея само я украсиха , придадоха и нежен блясък .
Тя бе толкова деликатна , а аз я оцених погрешно . Тя
просто е била допир от Свободата ... И сега какво ми остана от нея ?
Споменът от този деликатен допир до сърцето , който
никога не бях усетила преди и навярно няма да ме навести отново .
Допир , който дните ми украси и остави своя отпечатък. Отпечатък , който ми липсва ... Отпечатък , който ме научи , за кое е правилно да се мечтае ...
А дотогава за такова нещо аз незнаех .
А мечтите не са толкова далече . Те са като звездите . На един поглед разстояние , но на цяла вечност път към тях . Този път обеззверява , но стълбите към него са най-красивото и истинско страдание ...
~~~~~
