17 август 2010
12 август 2010

Никога не се научи
да разпознаваш знаците на Съдбата.
Тя ти ги изпраща вече няколко пъти ,
за да ти покаже посоката позната .
Но ти никога не се научи
да я разпознаваш сред другите посоки,
а все гледаш във високото напред ...
И между редовете четеш урока.
Никога не се научи
да ме обикнеш наполовината поне,
така както аз теб. И до днес.
Никога не погледна в моето сърце.
Но аз се научих .
Научих ,че мога нощта да обичам,
защото в нея виждам своята тъга ,
която ти ми подари ...
Научих и колко чаровна е самотата ,
щом изваяна е от теб ...
02 август 2010
В самотна ранна сутрин...

В самотна ранна сутрин
със залязваща луна
аз вървя сама.
Край мене хора, забързани в своите дела,
ме подминават, на ежедневието се отдават.
И аз съм все така сама
с морските вълни и тихия повей на вятъра,
с отблясъците на нахлуващия ден
и с първите слънчеви лъчи,
проникващи в утринта.
И така сама в мисълта ме посещаваш.
Ала там не съм сама...
Водата под нозете ми играе,
а пясъка ме докосва с нежност
сякаш си ти...
Все едно си до мен, с мен,
двама заедно
посрещайки деня, този ден...

16.07.2003 г.
гр.Китен
3:37 сутринта
* Лик от настоящето с привкус от миналото *
28 юли 2010
Нещичко любимо от Майкъл Болтън

"How can we be lovers if we can't be friends
How can we start over when the fighting never ends
Baby, how can we make love if we can't make amends
Tell me how we can be lovers if we can't be
Can't be friends ... "
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......