12 август 2010



Никога не се научи
да разпознаваш знаците на Съдбата.
Тя ти ги изпраща вече няколко пъти ,
за да ти покаже посоката позната .

Но ти никога не се научи
да я разпознаваш сред другите посоки,
а все гледаш във високото напред ...
И между редовете четеш урока.

Никога не се научи
да ме обикнеш наполовината поне,
така както аз теб. И до днес.
Никога не погледна в моето сърце.

Но аз се научих .
Научих ,че мога нощта да обичам,
защото в нея виждам своята тъга ,
която ти ми подари ...
Научих и колко чаровна е самотата ,
щом изваяна е от теб ...

02 август 2010

В самотна ранна сутрин...




В самотна ранна сутрин
със залязваща луна
аз вървя сама.
Край мене хора, забързани в своите дела,
ме подминават, на ежедневието се отдават.
И аз съм все така сама
с морските вълни и тихия повей на вятъра,
с отблясъците на нахлуващия ден
и с първите слънчеви лъчи,
проникващи в утринта.
И така сама в мисълта ме посещаваш.
Ала там не съм сама...


Водата под нозете ми играе,
а пясъка ме докосва с нежност
сякаш си ти...
Все едно си до мен, с мен,
двама заедно
посрещайки деня, този ден...




16.07.2003 г.
гр.Китен
3:37 сутринта




* Лик от настоящето с привкус от миналото *

28 юли 2010


Lovers ... by the river 4 by *anjelicek on deviantART

Нещичко любимо от Майкъл Болтън



"How can we be lovers if we can't be friends
How can we start over when the fighting never ends
Baby, how can we make love if we can't make amends
Tell me how we can be lovers if we can't be
Can't be friends ... "


05 юли 2010

Може би с притворени очи ...

Във всеки от над дреме мазохистът . Уж все бягаме от болката, а тя все до нас стои .
Често се улавяме как с пръсти я докосваме дори . И ни боли. Няма как да не !
Но ние сме големи ! Не сме никои . А някои !
Дори и всъщност да сме прашинки в пясъка или капки в океана.




Просто сме си ние .
Знаем колко кратък е живота. Затова не ни боли. Какво е болката пред времето ?
Тя не може да се заличи , но може да избледнее , или може за малко да заспи . Но няма да се изгуби . Винаги ще ни е спътник във живота .
Винаги пред нас с крачки ще върви . И ние ще го следваме ...
Е ..... , може би с притворени очи .



Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......