
Някъде докосва море, някъде планински повей,
а другаде... въздухът над теб...
А Слънцето? И то огрява денем навсякъде, някъде повече, някъде недотам....
Но когато гали с нежност по очите, милва и косите... знам това си ти!
Едно небе, но ни дели, а слънцето докосва нашите мечти,
сякаш съм аз, сякаш си ти....
Няма коментари:
Публикуване на коментар