Най-милият дар

Не ти ли липсвам понякога, кажи?!
С носталгия си спомням онзи миг единствен...
И с много обич!
Която сърцето ми винаги ще пази за теб!
И бягството ще ти прости.
Защото помни.
Винаги ще помни твоето присъствие,
нашите спомени в невинност обковани...
С толкова сила...
Ще помни колко много донесе в дните ми,
години наред...
И онзи единствен миг,
който остави в сърцето ми.
Като дар.
Най-милият дар .
Който ми дава утеха.
Макар че ми липсва...
Много...
И ти... Липсваш ми...
Безкрайно много...