Дръж очите си затворени...

Плахо момиче...
Къде изгуби пътят към мечтите си...
Колко пъти прекърши крилете си
и безпътна остана в нощта?
Съблече ли дрехите тежки на тъгата,
покори ли сърцето си на нея?
Със затворени очи, докосваш
мечтите си омалели...
Рисуваш ли по тях своите чувства?
Рисувай. Представи си хиляди цветове
и четката вземи.
Дръж очите си затворени...
Така, не може да уловиш
тежките пърхания на реалността,
която така болезнено пие от
нежността...

Остатъците от нея така болят...