Дали ме обичаш още...

Спомням си миговете, когато те имах до себе си..
Неосъзнато богатство..
Неосъзната сбъдната мечта...
Спомням си с много болка и тъга...

И сега само споменът ми остана..
И чувството, че била съм обичана от дълбините на сърцето ти...

Винаги ще се лутам изгубена,
нейде да търся храма, в който ме бе настанил..
И може би не ще се спра...

А ти какво в него сега си спотаил?
Дали ме обичаш още...
Искам ли да разбера?
Искам.. Да..