Разкажи ми...

Разкажи ми...

Разкажи ми за Луната, за дъгата, за морето,

за звездите през твоите очи.
Разкажи ми, как ги виждаш ти.
Искам да узная. Разкажи.
Нека се докосна през твоя поглед задочно.
Тези погледи са, знаеш, непорочни.
Както непорочен в тебе е света.
И очите, и мислите, и действията, и нежността дори.
И онази, нашата, единствена целувка, която ти роди...
Непорочни са след нея и всичките сълзи.
И мислите възпламенени, и съвестта ранена,
и сърцето ти, сърцето ми ранено...


Zuzara Raykova on piZap.com