Знаеш, имахме си песни.
Нашите си песни.
В нашето си време. Малко преди полунощ.
Понякога надвечер.
В лек сумрак. И феерична тишина...
Само светлините от музиката в стаята,
загадъчната усмивка на Луната
и звездите, които блещукат за нас.
Само те знаеха, колко нежност в скута ми бе приютена..
И знаеха, сърцето ми как бе покорено...
От теб. От всичките изваяности
и почти съвършености на миговете..
Почти съвършености...
И напълно изживяности.
p.s. Текста не е превод на песента :-)
Само светлините от музиката в стаята,
загадъчната усмивка на Луната
и звездите, които блещукат за нас.
Само те знаеха, колко нежност в скута ми бе приютена..
И знаеха, сърцето ми как бе покорено...
От теб. От всичките изваяности
и почти съвършености на миговете..
Почти съвършености...
И напълно изживяности.
p.s. Текста не е превод на песента :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар