Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......
5 коментара:
Всички се нуждаем от ядро, туптящо, обичащо. Иначе сме само контури.
Така е, много си права:-)
Все пак добре би било да не е прекалено "надупчено" това ядърце, ноооо... някои неща не успяваме да ги контролираме:-)
love, love love, весела коледа на всички
Единствения лек за сърдечни рани е времето и любовта. Казвам и любовта, защото времето заличава лошите спомени, но не и останалата горчилка от разочарованието. А то е, което трови сърцето. С колкото повече любов успееш да го напълниш толкова повоче щастие ще има в душата. И каквото и да се случва не трябва да позволяваш любовта да се превърне омраза, защото между двете има само една крачка!
Така е, крачката е само една..
Но обикновено при мен се случва Любовта да преминава в разочарование, болка или дори песимизъм... Омразата е безсилие, а ако се отдадем на безсилието, ще се окаже, че сме се обезкуражили ненужно.
Публикуване на коментар