Един по един си тръгват.
Точно те, които твърдяха колко истински били...
Е, да, истински са. Но Истински лъжци.
Безмилостни крадци на сърца!
От сенките на най-големите ми страхове дошли.
Обрали до пагуба дори мечтите.
Изстискали до безобразие душата...
И после си тръгват.
Лесно се напуска празна стая, щом има къде отново да се приютиш...
Е, дружки мои, с откраднати мечти и изхабени вещи, лесно ли е да заспиш?
На най-милите ми хора, които се домогнаха до сърцето ми, скубаха от него чувства и го изритаха в калта, напоена със сълзите ми ...
И на тези , които не подозират, че са били там...
текст- Здравка Райкова
снимка - Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар