Tи отново за себе си ми напомни
Tи отново за себе си ми напомни
и върна пак онези спомени
чрез един имейл с твоето име,
когато се оказах толкоз запалима.
И пак тогава бе гореща вечерта
и пак така разсеяно се межделеех...
Тогава още на мисли ме обрече,
тогава за буря пламенна копнеех.
И уж я имах!Ала както казах"Уж!".
Защото само в надеждите ми е живяла.
Бях затворена като ходило в ботуш
и сякаш зимен сън в лятото заспала.
И ти бе моята замечтана песен
като океански остров неразкрит.
И като остров страховит след есен
остави ме на хладно да се скитам...
И се скитах сред недохранените пламъци
по малко гаснещи в безмилостна диета,
затворени в студени замъци,
не видели слънцето в небето.
И сега отново за себе си напомняш,
за теб, за онази нощ и след нея...
Напомняш... А ти дали помниш,
как се разминахме тогава...
и върна пак онези спомени
чрез един имейл с твоето име,
когато се оказах толкоз запалима.
И пак тогава бе гореща вечерта
и пак така разсеяно се межделеех...
Тогава още на мисли ме обрече,
тогава за буря пламенна копнеех.
И уж я имах!Ала както казах"Уж!".
Защото само в надеждите ми е живяла.
Бях затворена като ходило в ботуш
и сякаш зимен сън в лятото заспала.
И ти бе моята замечтана песен
като океански остров неразкрит.
И като остров страховит след есен
остави ме на хладно да се скитам...
И се скитах сред недохранените пламъци
по малко гаснещи в безмилостна диета,
затворени в студени замъци,
не видели слънцето в небето.
И сега отново за себе си напомняш,
за теб, за онази нощ и след нея...
Напомняш... А ти дали помниш,
как се разминахме тогава...
Как останахме да тлеем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар