Тази невъзможност е красива,
Но болезнено коварна и тихомълком зла...Мечти с реалността се сливат,
В думите усещаш сила, но не и на дела.
Тази невъзможност ни е свила,
Тихо, задушаващо притиска...
/И започна да боли.../
Как един на друг да бъдем Сила?
Като от Нея получаваме огризки?
Тази невъзможност не ни щади!
Гали ни, и после зашлевява.
Разтуптява ни дълбоко и боли
Избор някакъв дали ни дава?
