Очите ти ухаят на цветове
когато ме гледаш,
обвити в нежност,
изписани деликатно,
покоряват...
Знаеш...
Устните, най-тръпнещият усет,
треперещи, но бягащи
оставиха моите в търсене,
в неудовлетвореност,
в замечтаност...
Сега си носталгия
прикачена към сърцето,
с най-болезнено сладките стонове
прикована, запечатана...
Сега си ухание
на липса и спомен.
Това ухание в дълбочината
се е настанило.
Понякога гали с най-фините ръце,
понякога е моето дихание,
отнето от Любовта,
която ме остави сама в тъмнината
да се скитам,
да търся нея
и себе си...
Да /не/ пожелавам,
да мечтая,
да се рея в далечината...
Да търся за себе си простор
и попътен вятър,
който да ме отведе там, където знаем,
където мечтите са сила,
изпълнен вопъл,
покореност..
Там, където мечтите се сбъдват...
