Горчива сладост

Тъжно цвете

Понякога просто искам да ми кажеш нещо ...

Няколко думи само. Една дори да е.

За да знам, че някой мисли за мен.

Някой, за когото съм значела нещо.. някога...

Всяка загуба на думи, ми е отнемала 

по мъничко от живинката в сърцето...

Аз отдавна не съм същата...

Онази веселата лудетина...

се превърна в тъжно цвете...

28.04.2011 г

Еделвайс

Високо извисено.
Скрито от обикновените очи.
Нежно. Ефирно. Неопетнено.
Труднодостъпно, толкова чисто
и чувствително.
Показва красотата си само пред тези, 
които се осмелят да го достигнат.
Самотно расте сред хладни завеси,
сред хладни простори се чувства добре.

Самотно , но даряващо красота, 
уют и доверие.
Даряващо! И нищо вземащо!
Единствено отнемащо секундите
на възхищение и нежност, 
секундите на уединение.
Секунди, които попива в себе си.
И намирайки някого, 
му ги подарява... 
в споделеност.


25.04.'11г.

Ти ме извисяваш

Tи ме извисяваш .

Като птица в небето за теб летя високо,

докосвам с крилете си свободата ...

Усещам се толкова силна , нежна , 

никому позната ...

Единствено на теб .

Единствено на теб подарявам себе си ,

това докосване на свободата , 

този уютен простор погалил 

крилете ми ...

Ти ме извисяваш .

Достигам мечтания копнеж , 

потапям се в мисли покорени , 

чисти , недостъпни ...

На тебе подарявам това усещане !

По въздуха ти го изпращам .

И знам , че ще намери своя получател.

И знам , че ще изпълни цялата ти вътрешност ,

ще те подчини ...

Ще те обърка ...

Но дали ще ти донесе точно моя аромат ?

Ще ме познаеш ли в него ?

Или ще се луташ в невидение 

прекалено дълго и болезнено ?

Зареждам в себе си всичко онова , 

което ще е с мен в дългото и тръпнещо

очакване ...

25.04.2011г.

Необяснима хладнина

Мини Дежа Вю.

Докосване в душата...

Някой е отнел

забравена топлина,

която е превърната 

в необяснима хладнина...

Настъпваща зима 

посред Април 

дълбоко поляга...