Липсваш ми Приятелю мой !

Miss U | Forward this Graphic

Липсваш ми, приятелю мой! Липсват ми миговете с теб, вниманието ти, нежността ти... С тебе се чувствах много специална, с тебе се чувствах защитена и обичана. Не знам защо, не знам кой, открадна обичта ти към мен и построи стена между нас... Тя е висока, и тук-там има малки цепнатини, от които достига светлината до мен, от които успявам да чувствам, че те има... макар вече не за мен, макар вече толкова далече зад тези лъчи топлина не те достигам...

Липсваш ми, приятелю мой! Не знам какво те отдръпна от мене... каква бе тази силна стихия, която затвори очите ти  така за мен... Толкова е жестоко, и толкова боли...

Така не е боляло за никоя любов преди... Защото знам , че ме обичаше... Защото знам, че аз още те обичам с цялото си същество! И едва ли някой или нещо би могло да отскубне тази моя обич... Сърцето ми за теб винаги ще бие. Дори и Времето да се намеси, този велик и голям съдник да ни зашлеви, дори. Това се случва вече може би... Нека зашлевява... Не ме е страх да ме боли. Но ме е страх обичта ми към теб, да не омърси. Искам да опази моето сърце непокътнато за теб! Непокътнато и чисто!

Тебе губя... Но ти ми остави нещо много голямо и силно - Любовта ми към теб! Тя остава дълбоко в мен...
 

<Чувствам се малка , страх ме е .. Липсваш ми ! Тъмно е , хладно е ! Защо не си до мен ? Искам отново в теб да съм сгушена шепнейки думите , с които да те спра ...>

Мой верен другар

В тези дълги и самотни нощи
ми липсваш най-силно ...
Сега дочувам песен позната ,
която носи мисълта ми при теб...
Но ти дали разбра ?
Или отнесен в своите дела
отново игнорира знаците на Съдбата ?
Този трепет ми е толкова мил ,
макар да носи тъжни мисли .
Да , тъжни , но родени от теб.
Единствено от теб.
Те единствени останали си
мой верен другар .

august '2010

Най-красивото и истинско страдание ...

~~~~~

Незнам кое ме караш повече - да страдам или да мечтая .
Страданието е присъщо за тези , които обичат .
Значи може би не е просто "било" това , което ти ми причини -
Уханието от Любовта по мене ти остави .
То остана спомените ми да краси.
И бе красиво , и бе живо . Живее и сега . Но живее в самота ...
Изгубило е своята живинка , която ти създаде .
Създаде я за мен . И аз бях толкова специaлна ... макар и сама ...
Сега ми липсва тази самота , която бе за мене като наказание.
И всичките сълзи по нея само я украсиха , придадоха и нежен блясък .
Тя бе толкова деликатна , а аз я оцених погрешно . Тя
просто е била допир от Свободата ... И сега какво ми остана от нея ?
Споменът от този деликатен допир до сърцето , който
никога не бях усетила преди и навярно няма да ме навести отново .
Допир , който дните ми украси и остави своя отпечатък. Отпечатък , който ми липсва ... Отпечатък , който ме научи , за кое е правилно да се мечтае ...
А дотогава за такова нещо аз незнаех .


А мечтите не са толкова далече . Те са като звездите . На един поглед разстояние , но на цяла вечност път към тях . Този път обеззверява , но стълбите към него са най-красивото и истинско страдание ...



~~~~~

Ангелско Наказание

***






Не се обръщай настрани !
Там нищо няма .
В профила ти има много висини,
но високото е отбрана !

А човек от злото се брани ,
от ангели - не !
Докосни душата ми с невидими длани
ще разперя криле ...

14.10.2003 г.



***