Тo touch the blue scent ...

То purity, innocent touch ...

a tenderness of the strong nature ...

the power of thought in an endless ...

Desi Слава - НЯкой ден

Translation:

I am asking myself-what is wrong with me?
I know that you are not worthed a even a single tear.
I am desperate to forget that night
so your glance will not hurt me,
no matter what I look like through your eyes now.

Ref1:You Cynically talk behind my back How easily you have achieved everything. Your laugh is like knife that deeply stabs me. You cynically talk behind my back And watch me ironically. But remember : It will come back to you Some day .. Some day.

I am wondering what should I do
The wound is openning up whenever I see you.
And I don`t know how am I going to cope up
Every memoir burns up like fire,
and I am living up the nightmare over and over again
the nightmare of the night when I fall over in the gap.

Ref2:You Cynically talk behind my back How easily you have achieved everything. Your laugh is like knife that deeply stabs me. You cynically talk behind my back And watch me ironically. But remember : It will come back to you Some day .. Some day

Понякога за теб си мисля...

***

Понякога за теб си мисля,

когато нещо изживяно с теб

ме върне назад...

Понякога за теб си мисля,

както снощи, щом погали ме вечерна тишина...

Тишина, която някак с теб я свързах,

някак, не зная как...

Ти бе тази нощна тишина-

ароматна, нежна, замечтана,

обсипана в унанност хладна.

Ала нощна - тъмна, черна, необятна,

кралица на сенките и неизвестността...

Ти си таз съвкупност от понятия!

Понякога за теб си мисля ,

както преди дни броени,

когато в същността се сляха

балкански повей и морски бриз.

Тогава ти пак дойде при мене,

така уверен, сигурен, напет,

И така измамен, недовършен и напомнящ...

Напомнящ,сливащ в себе си

немалко природни красоти -

нежни балкански очертания

галещи с чувственост душевното ми състояние...

И други морски, светещи сияния,

посипвайки по кожата ми трепетни ухания...

Така понякога за теб си спомням,

нежно, чувствено, уханно

и понякога така неземно, нереално,

а толкоз сбъднато и истинско...

Ала и толкова несбъднато, подтиснато и недовършено...

Понякога останало си толкоз ненаписано и носталгично.

Понякога останало си някога...

текст - Здравка Райкова

снимки - Maya Sami