Ще изгоря....

Аз съм си виновна. Че отново повярвах в подобни приказни невъзможности... Заживях в заблуди и нереални МЕЧТИ...
Всъщност мечтите не са никак нереални. Просто са леко несъвместими за днешното време.
И в допълнение на зодиака, всичките лативи в него, за теб и в главата ми става лудница.
А за сърцето.... за него какво да говорим... То не е подвластно на Разума. Нищо ново. Там вътре всичко е огън...  И в тоя огън аз ще си изгоря... вероятно сама....

текст - xabiba

снимка - Владимир Кабрански

Подари ми я...

Грижа. Внимание. От това се нуждае крехката и чувствителна жена.
Дори не Любов.
ЛЮБОВТА все някога си отива. След Нея трябва да останат Нежността и Грижата. Да си нежен с някого е умение. Да бъдеш обсипван с нежност е богатство!
А всъщност нежността е Любов. Най-силната, истинската и чиста любов.

Аз искам тази любов, зашита в грижа и пазена с внимание! Подари ми я!
По Коледа се случват Чудеса. Аз си пожелавам това чудо да ми се случи! Дай Боже! Амин!

текст -  xabiba
снимка - Владимир Кабрански

Немислими съжители

Гордостта,  егоизмът,  инатът убиват Любовта.
Немислими съжители са с нея. Нито заедно, нито поотделно.
Ако успеят да се наместят сред нея, шансът Тя да оцелее е минимален...

текст - xabiba
снимка - Владимир Кабрански

Сърцата ни се търсят в мрака...

Сърцата ни се търсят в мрака

Отдавна закопняли за любов

Ти ли мен, или аз тебе чакам?

Аз ли чувам, или ти моят зов?

Отдавна пътят едно към друго

Стъпка по стъпка достигнаха

Отдавна имат свои заслуги

И щом се намериха, изригнаха...

И после телата в огън горещ 

Копнееха да се съединят

Но закъсняват нашите срещи

Как Любовта си да утолят...

....

Заради никого няма да бъда друга

Заради никого няма да бъда друга.
Може би понякога да скрия нещо, може би не, но това, което сърцето ми таи в себе си, ще наричам с гордото име  - Чувства!
И те изплуват понякога под  различен формат, харесването и нехаресването на които не е ничие задължение!

-2013г.-