Ти си моето Мечтание...

Ти си моето Мечтание...

Реалността е толкова креслива, викаща, психоровеща... В нея съм един удавник. И не познавам това явление Любов... Изписвам го все с главна буква. От уважение, от непознатост, висота... Не ме допуска до Него да се докосна... Отдалече наблюдавам другите, на които е дало от себе си топлина...
Изолираност е моето име сега. Изписва се с тежки букви....

Ти си моето Мечтание...
Моето Ухание на Любов и трудност... Сърцето си на тебе съм отдала. Ако ти е непосилна тежест, просто си върви. Захвърли го, както и предишните преди теб. Аз отдавна свикнах да боли...

От години познавам само вкусът на Самотата, Разочарованието, Егоизмът и Отчуждението... Все хубави гозби... до насищане...

Ще търся...

И винаги ще търся нюанс от себе си по теб... 
Може би слънчево жълто докосване 
Или морски бриз, който ще се промуши 
в кичурите ми коса, ще се заиграе с тях... 
ще ме помилва... 
И винаги ще търся думите в червено 
с шепот в наситено жълто по тях, 
балкански повей по лицето си 
като летен, нощен дъх да го обхожда... 
И винаги ще търся земечтани думи от любовни песни до сърцето ми да се докосват... 

Ще търся...

Специалността не винаги значи Любов.

Специалността не винаги значи Любов.

Но винаги е сърдечност.

Истински късметлии са тези, които са специални за някого...

Времето ми с теб...

Искам когато решиш да си поговорим, да ми отделиш това време само на мен.
Без странични занимания, без други човеци около теб...
Както правя аз с теб. Всеки път.
Времето ми с теб, да е само мое!
Защото, когато се намеси нещо странично в Любовта, то винаги я 'оцветява' с други шарки....

В мълчанието...

В мълчанието са скрити толкова много истини....