Ако знаех какво съм сторила...

“…Ако знаех какво съм сторила, за да заслужа това, бих го понесла търпеливо.”

“Нежна е нощта”, Ф. Скот Фицджералд

може би нещо трябва да си кажете...

Когато Съдбата ви среща в очи, не свеждайте глава настрани, 

може би нещо трябва да си кажете...

нарисувай ме

Нарисувай ме както искаш,
извай ме от любов!
С пръстите си сътвори ме,
на сърцето ми дари покров..

И в твоето ме запечатай,
вземи от дъгата цветове...

Оцветявай ме с тях...
Неспирно оцветявай..
Рисувай и в моето сърце...

Аз трябва да те чувам...

Не ми подарявай онова мълчание, с каквото дори тогава не ме дари..  Аз  не съм забравила, забравил ли си ти?
Не ми го дарявай, нали се сещаш, че нямам нужда от това.  Аз трябва да те чувам, дори и да роптаеш, дори и да ми поднасяш труднопонисима лъжа.. Аз трябва да те чувам... И трябва да крещя! От дълбините на сърцето си аз трябва да крещя! За себе си да ти напомня. Защото сред забързаната си прикритост май забравил си нещичко съвсем миниатюрно..  Това, че без теб животът ми ще е пустота. А твоят без мен, една добре понасяна лъжа.. Защото само аз ще те обичам истински. И Винаги...

Спомени окъпани в романтика

И всички мисли пак при теб ме връщат,

събужда се в мене морето..

Спомени окъпани в романтика 

ме пак прегръщат..

Трепети родени някога погалват 
отново сърцето..