не ми причинявай това..

не ми причинявай това..
знаеш добре, лед не мога да бъда.
не и към теб...
дори и изподращено от мъка,
сърцето ми за тебе ще тупти.
няма да се умори!
и отхвърлено, отритвано
за тебe ще милее,
навсякъде ще търси твоите очи..
ще го боли..
ще търси..
но ще обича!
най-истински- теб!

Като мигновена емоция...

Ще бъде кратко. 

Като мигновена емоция.

Каквато трябва да изживявам.

Ще се науча.

Няма да спра да пиша. 

Така сърцето ми диша.

Така сърцето ми пее

и чувствата живеят.

Ще пиша кратко

и няма да спирам да копнея.

Ще намеря за себе си песен..

Не мога, не трябва 

нотите и да разпилея..

запазен

възможно е да мине много време.
ужасно много време.
докато се осъзнаеш...
докато се събудиш...


дотогава ще бъдеш запазен.
в сърцето ми...

дано е останало нещо от него...

Останахме така ранени...

Вече светлинни години помежду ни стоят...

А толкова се търсеха  сърцата ни...

Готови бяха едно на друго да се покорят...

Останахме така ранени...

Моето сърце почувства се отпратено...

Отпратено...

Но винаги ще те носи в себе си...

Някъде дълбоко...

.....

Повратно.

...

А предателството няма място сред обичта...