Мислех си, че поне ти ми остана /ъгейн/

Мислех си, че поне ти ми остана.

Мислех си и вярвах в това.

Но вярата ми оказа се измамна,

потънах в болезнена, потискаща самота...

И от това наистина много боли.

Сякаш останах сама в света.

Имаше тъга и в загубите преди,

но с тебе загубих опората крепяла ме досега.

И сега се сринах до краен предел.

Дните ми са вече неутешими...

Толкова много ми даде,кога си го взел?

Превърна ме в студена, неразтопима зима...

12.02.2010г.

Тя знаеше...

Несбъднатият трепет от реалността...

Koгато идваш в съня ми
знаеш ли какво ми носиш?
Несбъднатият трепет от  реалността.

Сърцето ми докосваш едва
с най-топлото усещане, 
с най-нежния плам...

И нищо, че е само сън.
Когато си далече от мен
и това ми стига само...

Дали и липсва...

Нощта е красива...

Нощта е красива, прилича на теб -
необятна и тъмна, тайнствена и въздействаща....
Ала тя идва след всеки ден,
дарява ми от своя усет и аромат,
а ти идваш безкрайно рядко
и срещам единствено погледът ти...

Но той ми говори много, толкова много...