Нощта е красива...

Нощта е красива, прилича на теб -
необятна и тъмна, тайнствена и въздействаща....
Ала тя идва след всеки ден,
дарява ми от своя усет и аромат,
а ти идваш безкрайно рядко
и срещам единствено погледът ти...

Но той ми говори много, толкова много...

Нарисувай ми сърце

Нарисувай ми сърце

И в него себе си остави.

Нарисувай го, дори с треперещи ръце.

Аз знам, че няма вътре да си ти.

А моето посетuл си

и забравил после да  си тръгнеш.

Всяко кътче в него покорил си

и всяка трепет в него зърнал.

Нарисувай ми сърце

да влезна  вътре и да се изгубя...

Спри на входа всички ветрове,

прозорците затвори за хладни думи...

дали успяваме да го калим...

Оставяйки сърцето си да преболедува, дали успяваме да го калим...

Път отдавна начертан

imikimi - sharing creativity

Казваш „Невъзможно е!“
и нямало „аз и ти“.
Не ви поставяй в излишна сложност,
пропиляваш толкова житейски дни..

Похабяваш дните ваши,
градиш излишни стени.
Имахте достатъчно ситуации страшни,
за себе си малко егоизъм остави.

Кому е нужна тази сложност?
Кой ще ръкопляска на тази мисия невъзможна?
Тръгни по този път отдавна начертан,
за който билети имате и двамата.

Знам

Ако мога да изживея един-единствен миг отново, един мъничък, миниатюрен миг,

знам точно кой щеше да бъде... 

Знам. 
/Само Ako можеше.../