Е, не е ли малко нечестно?!

И какво? Времето ще отнеме хиляди възможности 

моето тихо море да приюти твоите самотни кестени?

Е, не е ли малко нечестно?!  Дори много нечестно!

Уморен огън

Отново нещо от архива, от тетрадката с черновите, събуден спомен, неподготвен за различната реалност, с тежки издихания борейки се с нея :-)

Уморен огън

Oнзи пламък в гърдите,
който бе възпламенен,
сега в друга посока залита..
Суров ураган го изрита,
вече е студен..

В мрака огънят застива
така, с мрака бе роден.
С нощната апатия  сега се слива,
всички красоти изпива,
от противоречия е вече уморен...

24.04.2004 г.

Неизпратено писмо

Точно преди да бъде изпратено писмото, историята приключила. 

Точно така - историята.

Едно неизпратено писмо. 

С аромат  на аристокрация.

С дъх на неизживяност...

Позволи му...

Тръгвай, заминавай!
Да пътуваш е добре. Пътят е допирна и разделна точка за някои...
За други е просто разстояние.
Ти от кои си, знаеш ли?
Тръгни и разбери!

А после, като се върнеш, носи със себе си ароматът на това пътуване. Tо ще се е напоило с твоите мисли и чувства, с частици от теб...
Позволи му после в нощта, в самотната ти стая, да ти разкаже каквото си пропуснал...
Позволи му да ти разкаже онова, което непосилно е било сам да си видял...
Позволи му,  позволи...
Вероятно нощта, дните ти напред ще озари, на мечтите ти ще даде криле...
Както на моите, знаеш ли?
Запомни това.

А сега върви, Лунна Нежност, ти върви! Kаквото трябва, на Времето го остави...

*** Сега ли точно трябва да се предадем?

Когато имах нужда от приятел -
ти бе до мен!
Когато бях най-самотна -
ти не ме остави сама!
Когато се усмихнех -
ти се усмихваше с мен!
Когато Времето ни делеше,
ние не му се дадохме!

Сега ли точно трябва да се предадем?