..... Taзи зелена морска зависимост как ми стои? Нетипично, нали! Необяснимо почти. И мълчи. Мълчи и към себе си дърпа. Нека мълчи. От много приказки се оглушава. Или трови съзнанието дори. Мълчанието пред гръмкостта как златно стои! .....
Той я обичаше толкова много, че се страхуваше да бъде с нея, за да не я нарани... Затова предпочете да я пази. Както вятърът опустошава всичко по пътя си и бурите отнасят що могат надалече... той знаеше... Той бе нейният тих подслон...
А когато си тръгна от нея дали подозираше колко взима със себе си....