Taзи зелена морска зависимост

‎.....
Taзи зелена морска зависимост как ми стои?
Нетипично, нали!
Необяснимо почти. 
И мълчи. Мълчи и към себе си дърпа.
Нека мълчи. От много приказки се оглушава. 
Или трови съзнанието дори. 
Мълчанието пред гръмкостта как златно стои!
.....


снимка  - стоп кадър от видео

Изгубен подслон

Той я обичаше толкова много, че се страхуваше да бъде с нея, за да не я нарани... 
Затова предпочете да я пази. Както вятърът опустошава всичко по пътя си и бурите отнасят що могат надалече... той знаеше...
Той бе нейният тих подслон...


А когато си тръгна от нея дали подозираше колко взима със себе си....

Песен от мен

Седейки насаме с мислите си,

не се ли питаш понякога как съм?

Нищо ли в дните ти 

не носи песен от мен?

Толкова ноти създадох,

вдъхнах им толкова много живот,

толкова много спомени...

Никак ли до теб не достигат 

понякога. Или... мислейки

преглъщаш тежко и

оставаш приглушен с тях,

докато отминат....

Ранено мечтание

Дори мечтанието ми понякога страда,

ранено от безкрайните илюзии

и лъжовността в този свят.

Страда мълчаливо.

Пише.

Пише истории реални и измислени,

щом музата го посети.

само тя единствена му дава 

сили.

Само тя единствена безрезервно 

го подкрепя...

Петровден е!