Изгубен подслон

Той я обичаше толкова много, че се страхуваше да бъде с нея, за да не я нарани... 
Затова предпочете да я пази. Както вятърът опустошава всичко по пътя си и бурите отнасят що могат надалече... той знаеше...
Той бе нейният тих подслон...


А когато си тръгна от нея дали подозираше колко взима със себе си....

Песен от мен

Седейки насаме с мислите си,

не се ли питаш понякога как съм?

Нищо ли в дните ти 

не носи песен от мен?

Толкова ноти създадох,

вдъхнах им толкова много живот,

толкова много спомени...

Никак ли до теб не достигат 

понякога. Или... мислейки

преглъщаш тежко и

оставаш приглушен с тях,

докато отминат....

Ранено мечтание

Дори мечтанието ми понякога страда,

ранено от безкрайните илюзии

и лъжовността в този свят.

Страда мълчаливо.

Пише.

Пише истории реални и измислени,

щом музата го посети.

само тя единствена му дава 

сили.

Само тя единствена безрезервно 

го подкрепя...

Петровден е!

Кутия за душевни отпадъци

Просто реши и сподели. 
В очите ти съм кутия за душевни отпадъци. Може да събира някому нещо щo му тежи...
Никак ли не се замисли как натовари съвестта ми с тази тайна? 
Такава тежест дълбоко ме ровичка.... и ранява....