Утеха...

Има много тъжно в това да не може да върнеш времето  назад.

И тогава утеха са само спомените.

Многоточия...

Въпросите в мен не стихват, подсилени от липси и съмнения. 

Въпросите, чийто отговори никак не намирам. 

Намирам само догадки подсилени от многоточия...

Ала дори и многоточията не са безкрайни...

to be continue...

Важното е, че ги има такива...

Нуждата от подсигуряване в никой случай не е добре да преминава в алчност...
Обаче има хорица, които не усещат тънката граница между двете, която всъщност не е никак тънка, и която всъщност може би не искат да усещат. Или не им пука. Все е тая. Важното е, че ги има такива...

Мечтаният грях

Мечтаният грях

Неочакван гост в съня ми снощи беше.
Неочакван гост с неочакван сюжет.

Появата ти бе силна, така звучно блестеше,
подозирах, че търсиш подобен портрет.

Очите си толкова мазохистично затварях
по същия начин за тебе мечтах.
Толкова улики и знаци към тебе събарях
не исках да вярвам. Ти бе мечтания грях.

Но не знаех, че грехът стои така нависоко

уж галещо близо, а всъщност недостижимо.

За себе си бях начертала една своя посока,

но на входа още ненадейно се сринах...

август 2010г.

снимка: И-нет (+ моя обработка) 

Петък 13-ти е :-)

Петък 13-ти е:-)
Да го посрещнем с Усмивка, за да ни върви :–)