Не тъгувай...

НЕ ТЪГУВАЙ...

Не тъгувай...

В дните ни често има сълзи. Те са истинските ни другари.. Ала мигновенни. Искрени, наши, и все пак мигновени... И все пак приятели.

А приятелството наранява, щом бъде разбито, щом бъде отнето... Там сме вложили всичко. И с него губим всичко...

Не тъгувай...

Дните отминават. Болката остава. И тя като сълзите ни е верен другар. Ала вечен. Защото е надникнала вътре в нас и е разбрала колко чисти са душите ни... Ала изваяни, премазани, са изгубили най-ценното си притежание - вярата.

Не тъгувай...

Кой сега ще ни я върне? Кой ще чуе стоновете ни в шума? Кой ще види разнебитената цялост на сърцата? Кой ще ни намери в мрака? Кой дрехите ни разпокъсани ще зашие дори с най-грубия конец? Кой ще ни нашепне думите, които да ни изведат от отчаянието?

Не тъгувай...

В света сме си сами.. Приели сме маските, които са ни отредени, и играем разни не обични роли, с разни , неоформени правила... С разни други задължения... С разни продиктувани права...

Не тъгувай... 

Не плачи...

текст - Здравка Райкова

снимка - Maya Sami

От небето понякога вали…

От небето понякога вали… Студени капки се стичат.
А моето сърце горещо, жадно за любов понякога ги попива дълбоко…
Ала те все пак понякога преливат.
Когато силата на чувствата се окаже по-мощна от самите тях, отскубне ги от дълбочината и ги пусне да изтанцуват своя единствен танц на тъгата…
Тогава  в очите вали…

Аз не тъжа…

Първите ми сълзи за тебе се стичат сега…
Но аз не съм слаба. Аз не тъжа…
Просто преливам от чувства, които искам да изкрещя!
А… не мога… не трябва…
Не сега…

текст - Здравка Райкова
снимка - интернет

За да забравя...

Ти беше дошъл, за да усмихнеш сърцето ми. И се случи.
Но дори не разбрах точно кога си беше отишъл...
Да бе взел и моята тъга и разочарованието ми с тебе. Да са ти компания в тъжните, самотни нощи, когато нещо ще ти липсва...
И да ти напомнят за мен. Малко, понякога да те връщат към мен...
Защото и ти бе избързал необмислено.

Инстинктивно, като дете загубило своя стимул, побърза да побегнеш...
...

. . . . .

Напред, в безкрайната морска шир поглед ще постеля. 

                            Но не, за да те зърна, нито да те почувствам сред вълните, 

нито да ме докосне вятърът със своите нежни пръсти... 

Ще погледна, ще гледам дълго, за да забравя...

текст- Здравка Райкова

снимки - извадка  от  видеоклип  " Alexunder Base ft. Lys - Call Again "

Vasilis Karras & Eirini Merkouri - Emeis Oi Duo - превод

Vasilis Karras & Eirini Merkouri - Emeis Oi Duo

Ще ме намериш...
В изсъхналите паднали листа...
В една моментна тръпка...
Ще ме намериш!
Когато падне нощта и кажа "Лека нощ"
Ще ме намериш...

Ще те намеря!
Ще те намеря в дъжда...
Когато остана сама...
Ще те намеря...
Ще те намеря
върху изпотения прозорец,
пред входа някоя вечер...
Ще те намеря!

Ние двамата,
по един път вървим,
еднакви мечти делим...
Ние двамата...
Ние двамата,
стигнахме до края
и разнищихме лъжите!
Ние двамата!

Една мечта за мен!
Една мечта за теб!
Една мечта за нас!
Само за нас!/х2

Ще ме намериш...
В изгаснали луни,
в изгубените мечти.
Ще ме намериш!
Ще ме намериш..
Като незаконен пътник,
в един влак, който няма да дойде...
Ще ме намериш!

Ще те намеря!
В зимните вечери,
в моите удари на сърцето...
Ще те намеря...
Ще те намеря!
И да свърши живота ми,
стига да си до мен.
Ще те намеря!

Изкарвам преводът така, както е в клипа, за да го има в написан вариант, тъй като търсейки го в нета, не успях да го намеря! Преводът не е мой, нито видеото. Просто го изнесох за улеснение :–)