И после си тръгнаха от живота ми ...

И после си тръгнаха от живота ми... 
Взеха много със себе си ... Ако не и всичко... 
Изстискаха сърцето ми с длани и изхвърлиха съдържимото навън... Сега то се рее  някъде си... кой знае къде...

А аз останах празна...

Може би някой, някъде, някога ще улови пълнежа, ще го приюти в себе си... и ще потърси неговия създател, за да му го  върне... преродено, украсено... споделено...

И сега съм капка отронена ...

 

И сега съм капка отронена
кой ли океан ме изпусна ?
Прашинка да бях дълбоко заровена
щях да изплувам ... и да се отпусна ...

Букет от рози

 

 *Извадки от старите тетрадки*

 ...

...

Букет от рози ти ми подари
уханен, страстен и огромен .
Сега цветовете му сушеят, уви ...
Времето ли ги обрули и превърна
в спомен ?

 

20.10.'05 г.

Горчива сладост

Тъжно цвете

Понякога просто искам да ми кажеш нещо ...

Няколко думи само. Една дори да е.

За да знам, че някой мисли за мен.

Някой, за когото съм значела нещо.. някога...

Всяка загуба на думи, ми е отнемала 

по мъничко от живинката в сърцето...

Аз отдавна не съм същата...

Онази веселата лудетина...

се превърна в тъжно цвете...

28.04.2011 г