26 март 2011
21 март 2011
Една извадка от нечие писание ... до мен
" ... Светкавиците , които раздират тъмната небесна шир , проблясват за един кратък миг и после наново всичко става мрачно , и само дъждът продължава да барабани по первазите до следващото разкъсване на небесната шир . Това предизвиква една зверска ( нечовешка ) възбуда , която е в унисон с времето ... "
и много назад във времето ...
... и спомените
и много назад във времето ...
... и спомените
20 март 2011
Често затварям очи ...
Често затварям очи и губя пейзажа на реалността ...
Често на такива заблуди се обричам и ги споделям единствено със себе си в самота . Често затварям очи ...
Често на такива заблуди се обричам и ги споделям единствено със себе си в самота . Често затварям очи ...
Отделям мисълта си от реалността и рисувам картини в безкрая ...
Често се ровя из своите мечти и търся отговори там ,
но не ги намирам . И това е !
Отговорите са останали някъде назад , сред минали моменти са се потопили . А аз живея тук , "притисната" в този забързан град , давам сила и воля на спомените си да летят ...
One More Time
.....
Nothing I must do
Nowhere I should be
No one in my life to answer to but me
No more candelight
No more purple skies
No one to be near my heart slowly dies
.....
Щях да те гледам, докато ослепея.
За да останеш...
.....
17 март 2011
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Siento que te conozco, siento que me recuerdas Dime si reconoces mi voz......







