Свидни

Свидни

Отредена ни е
несвързаност още преди много лета .
Когато сме се
родили .
Ние сме
толкова далече един от друг така ,
а с толкова близки сили ...
От романтика и нежнност сме изваяни
и толкова еднакви сме .
Съдбите ни
нетипично срещнати и смаяни ,
събрани чрез едно море .
История предричаща копнеж,
от лятото родена,
ала останала
толкова невинна !
Сърцата
нетипично останаха пленени ...
Толкова сме си свидни !

Приятелите винаги остават

Приятелите винаги остават

Димитър Ценов

Приятелите със черти познати

не носят на ревера си емблема.

Откриваме ги само по душата,

опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,

разделят наш'те грижи, свойте ризи.

Приятелството не е бар задушен,

във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват

и всички провинения прощават.

Отиват си любови и омрази,

приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,

а внасят ред в душите ни човешки.

Останалите са в графа „и други”

като допуснати печатни грешки.

Липсваш ми Приятелю мой !

Miss U | Forward this Graphic

Липсваш ми, приятелю мой! Липсват ми миговете с теб, вниманието ти, нежността ти... С тебе се чувствах много специална, с тебе се чувствах защитена и обичана. Не знам защо, не знам кой, открадна обичта ти към мен и построи стена между нас... Тя е висока, и тук-там има малки цепнатини, от които достига светлината до мен, от които успявам да чувствам, че те има... макар вече не за мен, макар вече толкова далече зад тези лъчи топлина не те достигам...

Липсваш ми, приятелю мой! Не знам какво те отдръпна от мене... каква бе тази силна стихия, която затвори очите ти  така за мен... Толкова е жестоко, и толкова боли...

Така не е боляло за никоя любов преди... Защото знам , че ме обичаше... Защото знам, че аз още те обичам с цялото си същество! И едва ли някой или нещо би могло да отскубне тази моя обич... Сърцето ми за теб винаги ще бие. Дори и Времето да се намеси, този велик и голям съдник да ни зашлеви, дори. Това се случва вече може би... Нека зашлевява... Не ме е страх да ме боли. Но ме е страх обичта ми към теб, да не омърси. Искам да опази моето сърце непокътнато за теб! Непокътнато и чисто!

Тебе губя... Но ти ми остави нещо много голямо и силно - Любовта ми към теб! Тя остава дълбоко в мен...
 

<Чувствам се малка , страх ме е .. Липсваш ми ! Тъмно е , хладно е ! Защо не си до мен ? Искам отново в теб да съм сгушена шепнейки думите , с които да те спра ...>

Мой верен другар

В тези дълги и самотни нощи
ми липсваш най-силно ...
Сега дочувам песен позната ,
която носи мисълта ми при теб...
Но ти дали разбра ?
Или отнесен в своите дела
отново игнорира знаците на Съдбата ?
Този трепет ми е толкова мил ,
макар да носи тъжни мисли .
Да , тъжни , но родени от теб.
Единствено от теб.
Те единствени останали си
мой верен другар .

august '2010