<Чувствам се малка , страх ме е .. Липсваш ми ! Тъмно е , хладно е ! Защо не си до мен ? Искам отново в теб да съм сгушена шепнейки думите , с които да те спра ...>

Мой верен другар

В тези дълги и самотни нощи
ми липсваш най-силно ...
Сега дочувам песен позната ,
която носи мисълта ми при теб...
Но ти дали разбра ?
Или отнесен в своите дела
отново игнорира знаците на Съдбата ?
Този трепет ми е толкова мил ,
макар да носи тъжни мисли .
Да , тъжни , но родени от теб.
Единствено от теб.
Те единствени останали си
мой верен другар .

august '2010

Най-красивото и истинско страдание ...

~~~~~

Незнам кое ме караш повече - да страдам или да мечтая .
Страданието е присъщо за тези , които обичат .
Значи може би не е просто "било" това , което ти ми причини -
Уханието от Любовта по мене ти остави .
То остана спомените ми да краси.
И бе красиво , и бе живо . Живее и сега . Но живее в самота ...
Изгубило е своята живинка , която ти създаде .
Създаде я за мен . И аз бях толкова специaлна ... макар и сама ...
Сега ми липсва тази самота , която бе за мене като наказание.
И всичките сълзи по нея само я украсиха , придадоха и нежен блясък .
Тя бе толкова деликатна , а аз я оцених погрешно . Тя
просто е била допир от Свободата ... И сега какво ми остана от нея ?
Споменът от този деликатен допир до сърцето , който
никога не бях усетила преди и навярно няма да ме навести отново .
Допир , който дните ми украси и остави своя отпечатък. Отпечатък , който ми липсва ... Отпечатък , който ме научи , за кое е правилно да се мечтае ...
А дотогава за такова нещо аз незнаех .


А мечтите не са толкова далече . Те са като звездите . На един поглед разстояние , но на цяла вечност път към тях . Този път обеззверява , но стълбите към него са най-красивото и истинско страдание ...



~~~~~

Ангелско Наказание

***






Не се обръщай настрани !
Там нищо няма .
В профила ти има много висини,
но високото е отбрана !

А човек от злото се брани ,
от ангели - не !
Докосни душата ми с невидими длани
ще разперя криле ...

14.10.2003 г.



***

Наводнена

Дъжд !
Едно ново начало ,
нова идилия на студени сълзи .
Капките вода
поемат чувствата ми заспали ...
Поемат всичко , от което толкова боли !
Порой от сълзи се стича навън
и горчиви следи попиват в сладострастен сън.
Вали !
И в душата потропва .
Измамно нахлуват следи
наводняват ме хиляди локви ...





15.10.2003г.