Често се улавяме как с пръсти я докосваме дори . И ни боли. Няма как да не !
Но ние сме големи ! Не сме никои . А някои !
Дори и всъщност да сме прашинки в пясъка или капки в океана.
Просто сме си ние .
Знаем колко кратък е живота. Затова не ни боли. Какво е болката пред времето ?
Тя не може да се заличи , но може да избледнее , или може за малко да заспи . Но няма да се изгуби . Винаги ще ни е спътник във живота .
Винаги пред нас с крачки ще върви . И ние ще го следваме ...
Е ..... , може би с притворени очи .
