В твоята нежност

В твоята нежност ми хареса да се давя

тогава бях толкова крехка и ранима. 

Дълго потъвах... Успях да забравя, че 

бях обичала... и изоставена непростимо.

И в тази моя удавност

исках да се спася

от дългогодишната си безтегловност.

И успях... Спасих се от изминалата самота

и посрещнах  това разтърсване с

готовност.

на М.М.

Глътки на закъснение

 

Сега отпивам
аз от тази мъка закъсняла
и връщам спомените си назад...
Това, което трябваше,
не бях го изживяла...
И живота ни направи непознати.

Този шанс забулих
в мечтите си
и нарисувах там красиво продължение.
Сега отпивам, но
глътките изпити са
останали са само глътките на закъснение ...

на P.Z.

Не се обръщай настрани !

Не се обръщай настрани !
Не знаеш ли колко е кратък живота ?
Уморих се от безброй наивни игри ,
Игри , които досадно ме омотаха .

...Има в тебе някаква болка,
Подтискаш я за себе си , защо не знам.
Не бъди егоистичен чак толкова ,
мазохистично я изживяваш абсолютно сам …

27.05.2005г.

на М.М.

Изтекъл шанс

Готова бях за
тази споделеност дългоочаквана ,
бях я раждала в мечтите си много
...пъти.
И я хранех . А после бях разплаквана ...
И в задочност
обикнах гласът ти ...

Ала имало да срещам още измами ...
Защо
ли пак поех по трънлива пътека ?
Мислех си ... Вярвах,че може би с
тебе двама
сме се намерили... НО шансът за това
бе в миналото
изтекъл ...

на М.М.

Напомни ли ти за себе си ...

Онова красиво, невинно чувство, превърнало
се във символ на сърцето ми,
често се събужда, не заспивало никога...
Онова необикновено усещане за топлота и чувственост,
се завръща със силата на летните слънчеви лъчи...
Онова миловидно и сърдечно докосване,
нашепва за себе си в идващите топли вечери на лятото...
Онова... нестихващо, вечното сияние на цялата ми вътрешност, сега ти изпраща своето докосване по въдуха...

Усещаш ли силата му... Напомни ли ти
за себе си...