Good Morning | Forward this Picture

Плачем, знаеůкu, че няма да променuм нuщо сьс сьлзu..

"Плачем, знаеůкu, че няма да променuм нuщо сьс сьлзu.. Обясняваме се в любов, знаеůкu, че няма да получuм желанuя отговор.. Вярваме, знаеůкu, че ще бьдем предаденu.. Забравяме, знаеůкu, че това не решава нuщо.. Обuчаме, знаеůкu, че после ще болu.. Прuвьрзваме се, знаеůкu, че предстоu раздяла.. Прощаваме, знаеůкu, че още.... помнuм.. продьлжаваме, вьпрекu, че знаем, че не бuхме моглu...."

Мислех си, че поне ти ми остана...

Мислех си, че поне ти ми остана.
Мислех си и вярвах в това.
Но вярата ми оказа се измамна,
потънах в болезнена, потискаща самота...

И от това наистина много боли.
Сякаш останах сама в света.
Имаше тъга и в загубите преди,
но с тебе загубих опората крепяла ме досега.

И сега се сринах до краен предел.
Дните ми са вече неутешими...
Толкова много ми даде,кога си го взел?
Превърна ме в студена, неразтопима зима...

12.02.2010г.

Дали е оцеляла ...

Понякога когато спомените се завърнат в мисълта, подгонени от настоящето...
Понякога за теб си спомням... И за тази трудна, неузряла в миналото ни любов, покълнала на плодородна почва... Покълнала, пораснала, но необрана... Необрана и неизконсумирана... И останала високо, видимо и толкова невинно! И колко ветрове я брулеха, и колко снегове я трупаха... Дали не я захвърлиха с грубоватите си лапи на земята? Дали не и показаха колко сме нищожни, малки и безсилни пред негово величество Времето? Дали не я затриха? Отъпкана от кални, мръсни и студени подметки на случайни, непознати минувачи... дали остана.. Или в студените и мразовити дни е успяла да се замрази, в лед да се превърне, за да бъде разтопена някъде напред във времето... Да се разпали леко като пламък и да се засили като пожар...

Дали... Дали е оцеляла....

***

***

В отчянието си съм сама 
толкова безсилна и уязвима... 
Сила и утеха намирам в нощта, 
Любовта към мене е непоколебима. 

Миналото неуморно бяга 
отпило от мене глътка неутолима. 
На надеждите си уморено се облягам
само там уют за мене има...